Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божественият живот, който водите, а това е старият ви живот.

Божественият живот е най-лесният, най-лекият, най-приятният. И най-лекият път, по който може да вървите, това е Божественият път - с най-малко разноски. И ако някой път ви се вижда мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете, ако някой път имате мъчнотии, ще кажете: „Ние хванахме пак човешкото." Човешко с Божествен надпис. Имате мъчнотии, затруднения. Дойде ли светлината, Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезват. Вие се учудвате как така лесно е станало всичко това? Това показва, че сте в Божественото учение. А в човешкото не е така. Един пътник пътувал зимно време и легнал върху снега да си почине. Но като го затрупал новият сняг отгоре, той си рекъл: „То, моето, свърши вече." - Останал половин метър под снега. Но като пекнало слънцето, снегът се стопил. Та всичките мъчнотии, които ви натискат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще пек- не слънце и ще се постоплите. Когато дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре ви, то е друго нещо. Някои казват: „Е, то религиозният живот се видя вече какво струва." Не е така. Аз зная това правило: Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествен път, а има религиозни, които вървят по човешкия и обикновен път. Човешкото всякога е мъчно. Това е общо правило.

Където е Любовта, там е Бог,
КД - София, 6.7.1923г.