И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи!

Вземете, например, където и да отидете, между съвременния християнски свят, в Англия, в Америка, навсякъде ще срещнете кръстове. По стените на всички църкви все кръстове ще видите. Хиляди томове има написани все за кръста: как Христос страдал, как учил това-онова. Много работи има писани върху кръста, но същественото, което означава той, нито един автор не се е спрял върху него. Никой автор не е обяснил неговото практическо приложение. Златни кръстове има, кръстове с диаманти има, разни почетни кръстове има, кръстове на разни легиони, но какво означава кръстът? Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва, как трябва да постъпи. Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже, как трябва да постъпиш. В най-опасните моменти на живота си, когато не знаеш как да постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ. Той е единствената права мярка. Някой ще каже: Каква права мярка е кръстът? Кръст – страдание! Дотегна ми на душата да нося тези кръстове! Ще бъде смешно, ако онзи български абаджия носи постоянно със себе си аршина и ножиците, без да ги употребява. Ако ги носи, и никъде не ги употребява, те нямат смисъл. Навсякъде трябва да ги употребява! Този аршин му трябва за мерене платове, а ножиците – за кроене. Отвесната линия на кръста показва, че имаме едно космическо течение в света, което иде отгоре-надолу, по инволюционен път. То е една сила, която повлича всичко в света, унищожава всичко, без да иска да знае, защото тя си има свой определен път. Хоризонталната линия на кръста означава следното: когато виждаш, че тази космическа сила слиза пред тебе, когато виждаш, че животът ти се намира в опасност, няма да бягаш пред нея, т.е. в посоката, в която отива тази космическа сила, нито срещу нея, защото и в двата случая ще изгубиш живота си, а ще бягаш или вляво, или вдясно – там е твоето спасение. То значи: ще бягаш или в света, или при Бога. Трябва да се занимаваш с нещо, за да избегнеш туй противоречие. Това съществува и в света. Ще ви дам едно разяснение. Да допуснем, че имаме един човек, който е в безработица, но пълен с енергия, със здраво тяло, със здрав ум, със здраво сърце. Тази космическа вълна иде, той седи на пътя й. Какво трябва да направи, за да не го завлече? – Два пътя има: или да влезе в духовния свят, т.е. да вземе посоката надясно, към нещо благородно и възвишено – и там да работи, или да влезе в света да работи. И двете посоки са възвишени и благородни. Или в света, наляво – не е лошо и това, или към Бога – надясно! Но, и в единия, и в другия случай трябва да се работи! Хората, които организират света, които работят чрез кръста са разумни, а онези хора, които не работят чрез кръста, са хора, които обичат промените. Е, представете си, че един търговец си отворил дюкян там в някоя улица, но не му върви и си казва: Чакай, в този дюкян не ми върви, улицата не е хубава, той не е хубав, ще се преместя. Хваща друг дюкян, на друга улица – не му върви и там. Промени 10 – 20 дюкяна, все не му върви. Питам: Дюкяните ли са, които правят търговеца? – Не, търговецът трябва да има умение. Училището ли е, което прави учителят, или учителят прави училището? – Не е училището, което прави учителя, но учителят прави училището.

Родените,
НБ - София, 2.11.1924г.