С Абсолютното, с Бога човек не може да има никаква връзка.

С Абсолютното, с Бога човек не може да има никаква връзка. Ако човек, при сегашното си състояние, направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като една мечта – Той да бъде за него един стимул в живота му. И към всички ония същества, на които вибрациите са силни, човек трябва да пристъпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега има много сериозни хора, които мислят, че имат съобщения направо с Бога. Аз много пъти в неделните си беседи съм загатвал, че за да познаеш дали имаш пряко съобщение с Бога, направи един опит да видиш права ли е твоята идея. Иди при някой болен и виж дали твоята енергия може да го излекува. Ако ти мислиш, че имаш връзка с Бога, а не можеш да излекуваш болния, трябва да признаеш факта, че това е само въображение в тебе. Като казвам въображение, подразбирам, че мисълта за връзката ти с Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Например житното зърно не трябва само да се посее – това е първият му стадий, не трябва само да изникне – вторият стадий, да даде коренчета – третият стадий, да даде листа – четвъртият стадий, да цъфне – петият стадий, да завърже – шестият стадий, да узрее – седмият стадий. Но какво трябва още? Какъв е осмият стадий? – Наново да започне животът. Сега всеки един от вас ще каже: „Аз зная всичко това.“ Като знаете, кажете ми към кой стадий спада сегашният ви живот? Нали казвате, че знаете? Нека всеки един от вас ми каже в коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли са ви листа, цъфнали ли сте, завързали ли сте, зреете ли, узрели ли сте, или наново ще се посаждате? Аз няма да разреша този въпрос заради вас, той е тъй, както ви казвам. Ако си малко семенце, това е факт, но ако ти кажа, че си във фазата на цъфтенето, това не е факт. Ако ти едва си подал главичката си отгоре, казвам: ти току-що си поникнал. И ние констатираме факта. Тогава ние в тази философия разсъждаваме тъй: съвременното човечество, съвременната култура още нищо не знае за Истината. Това е факт, тъй знаем ние това нещо. Фактите пък представляват едно микроскопическо проявление на Истината, но не са самата Истина. Ами когато обичаш един човек, и като мине той някъде, като стъпи някъде и ти вземеш калъпа от крака му, дето е стъпил, това човекът ли е? – Не е човекът. Този човек само е стъпил, но между човека и неговата стъпка има грамадна разлика.

Божественото съвършенство,
ООК - София, 7.11.1923г.