Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал.

Не мога да предам знанието си на другите, ако не съм го приложил на себе си. Ако искам да направя хората добри, първо аз трябва да бъда добър. Преди да приложа нещо върху другите, трябва да го приложа на себе си. Казваш: Бог е добър и благ. – И ти трябва да бъдеш като Него. Казвате: И нашият Учител е добър и свят човек. – Ако аз съм такъв, какъвто вие ме мислите, тежко ми. Ако уповавам на мнението ви за мене, тежко ми. Ще кажете, че много неща съм направил за вас. Вие не знаете какво съм направил; не знаете какви са задълженията на Учителя. Вие искате да ви кажа, какво съм направил досега. И да ви кажа, няма да разберете. Аз ви говоря за Божественото начало, на което трябва да се основавате и с което да направите вътрешна връзка. Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си. В това отношение, българинът е новатор. Той се отличава още и по това, че обича да говори за своите слабости. Като говори за слабостите си, смее се, приятно му е. Например той разказва как влязъл в курника на съседа си и задигнал най-угоения петел, или как брал плодове от градината му, без да го види някой. Когато той обира плодовете, смее се, когато него обират, плаче. Казвам: Ти не си научил философията на живота. Защо, когато ти обираш съседа си, се смееш, а когато тебе обират плачеш? Виждал съм и такъв случай. Съберат се няколко души, напият се добре и някои ги обере. После казват: Снощи се напихме и ни обраха, но повече няма да пием. Смеят се и разказват, как се напили.

Изключителни условия,
ООК - София, 7.9.1932г.