Грешката на тщеславния е в това, че той търси славата там, където не трябва.

Гордостта и тщеславието имат различен произход. Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано, да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: Всеки да се занимава със себе си. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, но от Бога" Грешката на тщеславния е в това, че той търси славата там, където не трябва. Следователно, ако искате, да бъдете благоугодни, бъдете такива на добрите, на разумните хора. Ако имате доброто мнение на хората, изобщо, като направите една малка погрешка, те веднага си изменят отношението към вас. Това е неразбиране на живота.

Божественото дърво / Всякога услужвай,
ООК - София, 9.11.1932г.