Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване. Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Три типа хора,
ООК - София, 23.11.1932г.