Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави.

Ако ти не постъпваш добре, ти ще спънеш и сърцето си, и ще спънеш и ума си. Затова именно се полага усилие. Трябва да има усилие, разумно е то. При една постъпка ти няма да бързаш. В даден случай при една постъпка не онези хора, но ти ще се спънеш - затова трябва да се спреш. Искаш да направиш каквото и да е добро, каквато и да е малка постъпка - от тази постъпка ти сам трябва да си доволен. Когато погледнеш на нея, ти сам да си доволен от нея. Тази хубавата, красивата постъпка, тя ще ти даде един подтик на ума ти, на сърцето ти и ще ти отвори един път. Сега това е за човека, който иска да прогресира. Който не обръща внимание на постъпките си, той всякога ще се намери в едно затруднение. Дето и да си, ако ти нямаш това за основа, всякога ще се намериш в едно голямо затруднение. И тогава ще попиташ защо светът е така създаден. Светът първоначално е създаден правилно, той е създаден за работа. Ще мислиш за постъпките си и няма да се плашиш от постъпките си. Преди да си ги направил, ти трябва да си доволен от тях. Ако си доволен от тях, направи ги, ако не си доволен, не ги прави. Защото само една реализирана постъпка може да представлява една отлична мисъл и едно отлично желание. Мислите и чувствата без постъпките нямат сила, нямат и цена. Всяка една мисъл се изявява в една постъпка.

Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките,
МОК - София, 2.12.1932г.