Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем.

Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни. Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек.

Добри проводници,
УС - София, 15.1.1933г.