Като изучавам човека, виждам, как се проявява животинското в него. Един ден срещам една млада, красива жена, която ми направи впечатление със своята красота. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница. Изведнъж очите й се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно към колбасите. Лицето й се измени, изгуби красотата си, яви се нещо животинско. Тя влезе в колбасарницата, взе нещо и излезе. На излизане лицето й беше спокойно, пак така мило и красиво, както по-рано. Казах си: Ето една маска. Щом тая жена се настървява пред колбасите, тя може да изяде и човека. Мислите ли, че лъвът, който по необходимост яде само хляб, ще ви остави жив, ако му се даде случай да лизне малко от вашата кръв? Аз вярвам само 50% в присадките. Ако присадката е от благородно дърво и се счупи, отдолу остава дивачката. И обратно: ако присадката е дива, като се счупи, отдолу остава благородното. Благодарете, ако присадката ви е дивачка, защото е временна. Тя лесно може да се счупи и да остане вечното, т. е. доброто, което Бог е вложил във вас. По естество хората не са лоши, но присадката им е лоша. Тая присадка трябва да се счупи, да остане доброто в тях. Например, омразата в човека е присадка. Счупи тая присадка в себе си, да дойде любовта. Лъжата е присадка. Счупи тая присадка, да дойде истината. Грубостта е присадка. Счупи тая присадка, да дойде нежността. Изведнъж не можеш да счупиш тия присадки. Години са нужни за тяхното счупване, или изкореняване. За предпочитане е да я счупиш, а не да я изкорениш. Дървото трябва да расте естествено, да не се спират соковете, които идат отдолу. Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с доброто; другите са добри, присадени с лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на наследствеността. Делението на хората на добри и на лоши създаде двете ложи: Бялата и черната. Черната ложа поддържа възгледа, че истината и светлината са за малцина, а лъжата и тъмнината – за всички. Бялата ложа поддържа точно обратния възглед: истината и светлината са за всички, а лъжата и тъмнината за малцина. Ония, които търсят светлината, истината и свободата само за себе си, са черни братя.
Като изучавам човека, виждам, как се проявява животинското в него. Един ден срещам една млада, красива жена, която ми направи впечатление със своята красота. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница. Изведнъж очите й се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно към колбасите. Лицето й се измени, изгуби красотата си, яви се нещо животинско. Тя влезе в колбасарницата, взе нещо и излезе. На излизане лицето й беше спокойно, пак така мило и красиво, както по-рано. Казах си: Ето една маска. Щом тая жена се настървява пред колбасите, тя може да изяде и човека. Мислите ли, че лъвът, който по необходимост яде само хляб, ще ви остави жив, ако му се даде случай да лизне малко от вашата кръв? Аз вярвам само 50% в присадките. Ако присадката е от благородно дърво и се счупи, отдолу остава дивачката. И обратно: ако присадката е дива, като се счупи, отдолу остава благородното. Благодарете, ако присадката ви е дивачка, защото е временна. Тя лесно може да се счупи и да остане вечното, т. е. доброто, което Бог е вложил във вас. По естество хората не са лоши, но присадката им е лоша. Тая присадка трябва да се счупи, да остане доброто в тях. Например, омразата в човека е присадка. Счупи тая присадка в себе си, да дойде любовта. Лъжата е присадка. Счупи тая присадка, да дойде истината. Грубостта е присадка. Счупи тая присадка, да дойде нежността. Изведнъж не можеш да счупиш тия присадки. Години са нужни за тяхното счупване, или изкореняване. За предпочитане е да я счупиш, а не да я изкорениш. Дървото трябва да расте естествено, да не се спират соковете, които идат отдолу. Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с доброто; другите са добри, присадени с лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на наследствеността. Делението на хората на добри и на лоши създаде двете ложи: Бялата и черната. Черната ложа поддържа възгледа, че истината и светлината са за малцина, а лъжата и тъмнината – за всички. Бялата ложа поддържа точно обратния възглед: истината и светлината са за всички, а лъжата и тъмнината за малцина. Ония, които търсят светлината, истината и свободата само за себе си, са черни братя.
