Ще се научим да не се бъркаме в Божиите работи.

Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Ще кажете, че само глупавите страдат. И глупавите, и умните страдат. Понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически закон. Има случаи, когато човек може да мине без страдания, но не всякога. Защо трябваше апостол Павел да страда? Когато някои искаха да му принесат жертва, като на боговете, той започна да ги разубеждава, да им казва, че и той е човек като тях. Той трябваше да мълчи, да ги остави свободни, да правят, каквото искат. Те трябваше да му принесат жертва, а той щеше да продължи пътя си. Затова съдбата остави да го бият. След като го биха няколко пъти, той казва: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие“. С други думи казано: С голямо разбиране ще влезем в Царството Божие. Ще се научим да не се бъркаме в Божиите работи. Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте, дали те са добри или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки, вие трябва да мълчите. Нито те са меродавни да се произнасят върху вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните или за своите постъпки. Помолете се да влезете в светлината на Бога, в Неговото съзнание, и оттам да разгледате постъпките си, да се произнесете върху тях и да ги коригирате. Днес всички хора грешат, защото бързат. Без да проверяват нещата, те се произнасят. Проверката трябва да става в Божественото съзнание. Там има плодове, които смело можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашите ближни. От това, от което вие се ползвате, могат да се ползват и другите. Това, което е вредно за вас, ще бъде вредно и за другите.

Двете съзнания,
ООК - София, 6.2.1929г.