Някой се учи да свири на цигулка и се запитва, защо трябва да свири. Случва се, че този човек изпада в живота, остава гладен, бос и се чуди, какво да прави, как да изкара прехраната си. Като погладува няколко дена, най-после му дохожда на ум да вземе цигулката си и да започне да свири от къща на къща. Сега той разбира, защо природата му е дала тази дарба. Чрез изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникът пък чрез четката си изкарва своята прехрана. Музикантът се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникът се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори път няма да ви се даде. В природата не съществува еднообразие. Ако в един живот сте философ, в следващия ще бъдете музикант, поет, художник и т. н.