Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. На тях е предоставена велика работа.

Да се откажем от старите пътища! Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, техните жени и деца. Какво правят сегашните хора? Една мома харесва някой момък и пожелава да се ожени за него. Майката съдейства на дъщерята. Започват да канят момъка, да го гощават с кокошки, с агънца, докато го завъртят. Той неусетно влиза в капана. Това не е женитба. Това не е никакво съдружие. На такива хитрини, именно, се дължат нещастията в света. Така хората са продали своите идеали, своите велики стремежи. Така и до днес още продават любовта. Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. На тях е предоставена велика работа. Като види момата, момъкът казва: Какво лице! Какви червени устни! – Така е, но това не е истинската мома, тя е направена от кал. Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат към времето, когато са били създадени по образ и подобие на Бога. Жена или мома, в прав смисъл на думата, е оная, на която сърцето е пълно с чиста, велика любов. Мъж и жена, в прав смисъл на думата, са ония, които за никакво благо не се продават. Първите човеци се продадоха, за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка. Например, когато двама млади се венчават, те черпят гостите си с алкохолно вино. По тоя начин новото не може да дойде. Чашата показва, че младите трябва да цъфтят, както цветята, но виното в чашата трябва да бъде сладко, а не кисело, алкохолно. Ако аз венчавам, ще давам само сладко вино. Алкохолното вино опива хората. Още на втория ден младите се скарват; на третия ден те се примиряват. Така живеят ден след ден, докато най-после се разделят. Майките дават и на децата си да пийнат малко винце, но и те се сбиват. Това са изопачените човешки чувства, с които още осем хиляди години да се живее, нищо няма да се постигне.

Ще живее,
НБ - София, 7.12.1919г.