Всеки ден ние се боим от това, какво ще стане с нас, да се не разболеем, да не остареем, и това, от което се тъй боим, става.

Сега човешкият живот е покварен; има известни елементи вътре в живота, които действат разрушително в човешкия характер. Всеки ден ние се боим от това, какво ще стане с нас, да се не разболеем, да не остареем, и това, от което се тъй боим, става. Пита се тогава, каква философия има в това плашене. Всички ние приличаме на онзи пътник, който пътувал през едно планинско място и паднал в една пропаст. Заловил се за един клон от едно дърво и стоял така четири часа. Като отмалели ръцете му, уморил се, отпуснал се от клона и започнал да вика: „Сбогом! Аз вече отивам." Но останал учуден, когато видял, че отдолу под себе си имало пропаст само петнайсет сантиметра. Често и вие се държите на някакъв клон и казвате: „Сбогом, аз вече отивам." А като се спуснете, ще видите, че има дълбочина само петнайсет сантиметра. Така човек прави своя живот нещастен. И тъй, новото учение ви казва, че пропастта е само петнайсет сантиметра, и като се пуснете, ще видите. Затова някои казват: „Какво ще стане с мене?" Навсякъде е само петнайсет сантиметра. „Ами ако умра?" И там зад тебе - пак петнайсет сантиметра. Тъй че онзи страх, който е обхванал всички - пуснете се, всичко е тихо и спокойно. Може да опитате това учение, защото истината всякога може да се опита, истината е живот.

Да я не пия ли?,
НБ - София, 22.10.1916г.