Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.

Смъртта, тежките състояния, които човек прекарва, са неприятни за него. Понякога човек се усеща уединен, изоставен от майка, от баща, от приятели, никой не го обича, и той не може никъде да си намери място, ходи натук-натам, лута се отчаян, търси помощ. Това състояние е смърт. Това показва, че ние живеем още в неразумния свят. Възможно ли е човек да живее в разумен свят и да изживява такива тежки състояния? Не е възможно. Значи, всеки трябва да даде възможност на съзнанието си, да внесе в него начатък на Вечния Живот. За постигане на този живот има вече съответна материя, която е одухотворена, прогресирала. Духът е успял да повдигне, да събуди съзнанието на тази материя, от която ще се създаде в бъдеще новото тяло на човека. Само в такова тяло човек може да живее разумен живот. При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова, човек трябва да се моли, най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!" Като яде човек, той може да се задави и да умре; като минава покрай някоя къща, може да падне керемида върху главата му и да го убие; отива в гостилница, яде нещо, което е отровно, той пак може да изгуби живота си; запали мангал, внесе го неразгорял в стаята си, но от образувалия се въглероден окис, той може да се отрови. Всяка минута животът на човека е изложен на опасност.

Раб и син,
НБ - София, 17.4.1927г.