Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън.

Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж - двадесет и две-двадесет и три годишен и започнал да го рисува. Образът излязъл доста сполучлив. След три-четири години у художника се зародила и мисълта да нарисува Юда Искариотски. Тръгнал пак из града да търси подходящ образ. Намерил най-после такъв и му предложил да го рисува за Юда. Младежът учуден се обърнал към художника и му казал: "Господине, има нещо много чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като модел за Юда". Този младеж през последните години живял толкова порочен живот, че изопачил своя образ дотолкова, че художникът не могъл да го познае. Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас. То не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане.

Космичната Обич,
СБ - В.Търново, 24.8.1919г.