Всички ученици и всички хора, които минават през ръцете на учителите и на свещениците, един ден ще ги държат отговорни за всяко отклонение, за всяко заблуждение, в което те са ги поставили.

Съвременните културни хора на XX в., които имат опитността на хилядите поколения преди тях, които носят в себе си знанието на вековете, често изпадат в известни слабости, вследствие на което изгубват красивото, хубавото в себе си. И трябва да минат ред години на работа, на усилия, за да го придобият отново. И наистина, благодарение на някаква своя слабост, за нищо и никакво, човек изгубва своя красив живот. Например, някой иска да стане чиновник, но с това чиновничество той ще изгуби своя идеал. Щом е така, никакво чиновничество не му трябва. Той не е роден за чиновник, Друг иска да стане учител. Обаче, за да стане учител, той трябва да има в себе си нещо възвишено и благородно, което да вложи в душите на децата. Той не трябва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата. Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите пасоми. Свещеничеството не е професия, не е занаят. Учителството, свещеничеството са отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минават през ръцете на учителите и на свещениците, един ден ще ги държат отговорни за всяко отклонение, за всяко заблуждение, в което те са ги поставили. Техните възпитаници ще ги питат: Защо не ни казахте Истината? Какво правят съвременните хора? Те се стремят към високи служби, без да имат пред вид, какви отговорности носят и казват: Днес за днес. – Ако под думата „днес за днес" те разбират Божествения живот, и аз съм съгласен с тях. Но ако под думата „днес за днес" разбират човешкия живот, който трябва да прекарат, както и да е, те са на крива посока, на крив път.

Помаза ме,
НБ - София, 18.3.1928г.