Психологически въпросът се свежда към следното: ти не можеш да дадеш нещо от себе си, докато не си приел. Божественото се проявява, като дава нещо от Себе си – чрез даване. Бог е създал света преди още той да се прояви. Това показва Неговото вечно безкористие. Той дал живот на всички хора, да живеят, като ги е оставил свободни. Казвате: „Бог не знае ли, че ние страдаме?“ Той се интересува от това дали вие живеете. Като страдате, вие живеете. Следователно Бог се радва, че живеете. Бог се радва и като страдате, и като се радвате. И за едното, и за другото Му е приятно. Хората мислят, че страданията им са нещастия за тях. Не, страданията, които хората имат, ни най-малко не са нещастия за тях. Страданията не са нищо друго освен подготовка на човешката душа за онези красиви моменти. Ще дойде ден, когато ще се създаде един свят без страдания, но когато хората влязат в този свят, всички трябва да се обичат. Когато любовта действува в умовете, в сърцата и в телата на всички хора едновременно, тогава ние ще влезем в Божествения свят.