Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои.

Един млад човек разправял своята опитност. По известни причини той дошъл до голямо отчаяние в живота си и решил да се самоубие. В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му, и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя". Те произвели преврат в него, и той се отказал от решението си да се самоубие, като си казал: Има Един, Който мисли за мене. Това е в състояние да ме застави да живея и да се радвам на всичко, което ми е дадено. Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение. Чувате ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото. Но той трябва да завърже, и плодът му след време да узрее. В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. Когато умира, човек се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живее, да бъде свободен, трябва да се откаже от всекидневните грижи на живота. Това не значи, че не трябва да мислите. Мислете, без да се тревожите. Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои.

Яковъ и Исавъ,
НБ - София, 8.4.1917г.