Страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на безлюбието.

Много от съвременните хора, без да съзнават, какво правят, изпадат в положението на онзи разбойник, който убил брата си. Този разбойник бил главатар на една банда. Като вървял из гората, срещнал един пътник и без да мисли много, взима пушката си и го прицелва, удря го в крака и го поваля на земята. След това отива към пътника, да види, какво може да вземе от него, навежда се близо до лицето му, и остава ужасен, когато в лицето на непознатия пътник вижда своя роден брат. Тогава започва да се извинява на брата си, че не го познал. Извинява се, съжалява, но късно. Като извършат някое престъпление, тогава всички хора, като този разбойник, започват да съжаляват, да се извиняват, че не са знаели, че не с видели, че не с познали и т. н. Те седят готови със своите пушки и, който мине покрай тях, стрелят. Страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на безлюбието. Те не се познават едни други. Ако някой каже на някого най-малката обида, той е готов да изсипе върху него огън и жупел. И започва след това: Аз познавам този човек, той е такъв-онакъв. Ще изхвърли по негов адрес ред нелепости, но като види, че е излъган, ще отиде при него да се извинява, че бил излъган, че го подвели и т. н. Това не е нищо друго, освен състояние на разбойника, който вдига пушката си, наранява своя брат, за да го обере, но като го познае, извинява се и съжалява за направеното.

Помаза ме,
НБ - София, 18.3.1928г.