Някой казва, че е самостоятелен, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалните условия на живота. Обаче ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се поддава на нейното влияние. При голямата горещина той пъшка, мъчи се, не може да издържа. При големия студ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, поддава се на влиянието на температурата и казва: „Не зная какво става с мене, не мога да си намеря място“. Следователно самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил самообладание. За пример, върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има 100 златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега, именно, ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво самообладание. Обаче ако запази присъствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освен смяна на числата, вместо 100 лири е останала само една, това е човек, който има самообладание. Стремете се да гледате на парите като на математически числа, а не като на условия, без които не можете да живеете. Вместо да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото 100 се е превърнало в единица. И след това продължете пътя си, без никакво смущение. Едно се иска от човека: всичко, което става в неговото съзнание, в неговия ум или в неговото сърце да се предава точно. Точността на нещата, точността на речта води човека към правилен живот. Той трябва да каже, че числото 100 се е сменило с числото 1, а да не казва, че е изгубил 99 лири. – Защо? – Защото нищо в природата не се губи.