Някой седнал, казва: да се молим. Как да се молим? Да коленичим? С коленете не става. Прави? И прави не става. Към изток? Не, към юг. Нагоре? Хубаво, хайде, нагоре. Молитвата не е нито на изток, нито на юг, нито на север, нито на запад. То не е положение да го вземеш. Онзи, когото ти обичаш, накъдето е той, там е изток. Ако Господ е на запад, там е изток. Ако Бог е на юг, там е изток. Където е Бог, там е изток в света. Противоположното ще бъде запад, човешкото. Отпред - Божественото, отзад - човешкото. Тогава от лявата страна кое е? От лявата страна е дяволът, от дясната - ангелите. И така, Бог отпред, човек отзад, дяволът отляво, ангелите отдясно. Казва, защо да е така? Какво е разрешението на въпроса? Щом аз намеря Господа, дяволът дойде отляво, ангелите отдясно, хората отзад, тогава всички изпитват страх и трепет, казва: да го не бутате този човек. Защото вече никой не те бута и лошите духове може да направят услуга. Пък някой път Господ погледне, пък нищо не казва. Като каже да не бута никой, никой не те бута, но като каже да те бутат, всички те бутат, ще има отзад и отпред, което може да стане. Най-първо ще намерите Бога, който е отпред, пред лицето ти. Казва, гледах Господа пред лицето си. Хората ще дойдат отзад, дяволът ще дойде отляво, ангелите - отдясно, то е човекът, ще застанеш в главата си. Ще застанеш пред Господа, и тогава, само тогава ще бъдеш силен, ще имаш равновесие, каквото желаеш, може да бъде. Когато Бог е отпред, хората отзад, дяволът отляво, ангелите отдясно, каквото пожелаеш, може да стане. Това трябва да бъде един вътрешен процес в съзнанието ви. За бъдеще трябва да добиете това съзнание, ще се разшири съзнанието ви. Някои от вас сте имали такива моментални положения, вие ги знаете, но сте ги изгубили и някой път казвате, дали това беше Вярно, или не - и ти се усъмниш. Щом се усъмниш, заглаждат се Всичките минали опитности. Тази опитност трябва да остане като динамическа сила, не само да изглаждаме пътя си.