Едно трябва да знае човек: иска ли да уреди работите си, да изправи външния си живот, преди всичко той трябва да изправи отношенията си към истината. Не изправи ли отношенията си към истината, човек никога не може да уреди работите си на физическия свят. Колкото да урежда работите си, без истината човек нищо не може да уреди. Казват: Богат е този човек. – Богатството не урежда работите. – Учен е той. – И учеността не разрешава въпросите на живота. – Силен е. – И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен и красив. Едно дете среща една мома, която носи на рамото си кошница, пълна с червени, зрели череши. Детето поглежда към черешите, после – към момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда към детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е в действителност. Без кошницата на рамо детето не би спряло вниманието си върху момата. Кошницата с череши може да се уподоби на истината в човека, която го прави силен, красив, учен, добър.