Всяко цвете, което се развива правилно, се ползва от Божието благословение.

Който работи за Славата Божия, той е подобен на цвете, което се развива правилно. Всяко цвете, което се развива правилно, се ползва от Божието благословение. Щом някое цвете не се развива правилно, не се ползва от Божието благословение – тогава и животните, и хората започват да го тъпчат. Благословените цветя се отглеждат в градини, под специални грижи и внимание; от време на време в тях влизат пчеличките, поздравяват ги от Баща им, като им донасят по едно писмо; като благодарност за този поздрав цветята дават на пчеличките своя нектар и аромат – при това положение на нещата и цветята се радват, и пчелите се радват; те взаимно се възнаграждават и създават помежду си отношения, връзки. Това е вярно и по буква, и по дух, като същевременно се отнася не само до цветята и пчеличките, но и до всички хора по лицето на Земята. Както пчеличките играят роля на пощальони по отношение на цветята, така и хората чрез своите добри, светли мисли, топли чувства и чисти погледи взаимно си пренасят писма от Невидимия свят – по този начин те осмислят живота си. Седи някой човек пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо. В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър човек и отправя чист, светъл поглед към него. В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния човек и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее – защо? Скръбта му се е превърнала в радост – той е получил по незнаен за него път писмо от Невидимия свят, което променя състоянието му. В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само човек, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост.

Единство и общност,
ООК - Мусала, 18.7.1928г.