В любовта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена.

Казвате: „Да обичаш някого.“ Как ще го обичаш? Представете си, че имате да плащате някому. Някой е дошъл, посетил ви е и вие усещате, че той е кредитор. Кредитор ви е, как ще го обичате, кажете? Дойде някой министър – как ще го обичате? За всеки един човек има особен начин. Дойде някой бедняк, него как ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хляб, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде някой просяк, казваш: „Остани да ядеш на обяд.“ Той казва: „Бързам.“ Казвате: „Сега нямам хляб.“. Бърза той, отива да проси. Казвам: „Остани за обяд.“ Някои просяци остават. Гледам му линиите, казвам: „Затова си хванал този занаят.“ Като гледам линиите виждам, че в миналото бил много горделив. Сега невидимият свят го е направил да проси, да носи унижение за пет пари, за десет пари, за един лев да благославя. По-рано бил някой владика, сега никакъв владика не е. Няма мантия, седи окъсан. На мнозина съм пошепвал: „Едно време рекох – не си благославял. Навремето не си благославял.“ – „Сега се научих.“ – „Сега си дошъл на изпит, наближава краят, остава ти още една година на просия. Оттам насетне ще се уреди работата.“ Та в любовта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена.

Ще ви бъде,
ООК - София, 8.1.1941г.