Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това. Същото туй нещо важи и за нашето време.

„Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с онзи свят, че това било грешно.“ Туй е велико невежество. Да се съобщавате с духовете на ада може, а с Небето е грешно! Да установите съобщение с дявола – това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бива да ги смущавате! Тогава защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? То е учение, което не почива на никакви закони. Както зная аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога, със светиите, и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. Не са били като сегашните – „Чакай да умра, че тогава да видя“. Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш? Ще чакаш, докато те изровят. Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това. Същото туй нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения.

Учителите,
НБ - София, 7.12.1914г.