Божествената Любов изключва всички прегръдки. Божественото като дойде, трябва да се освободите от всички стари навици и прегръщания.

Във всяко едно чувство, даже и в най-низшето чувство, което може да се появи в човека, в най-долното чувство има една страна, Божествена, която вие не може да схванете, вие схващате само опакото на това чувство. Тогава повтаряте само опакото. Може да дойде във вас едно Божествено чувство и вие да схванете само опакото. Например, като дойде във вас Божествената Любов, вие ще искате да прегърнете някого. Хубаво е прегръщането, не е лошо. То е един метод на природата - майките прегръщат, паразитните растения прегръщат, котката като хване нещо, прегръща го, като хванеш хляба, прегърнеш го. Обаче Божествената Любов изключва всички прегръдки. Божественото като дойде, трябва да се освободите от всички стари навици и прегръщания. Някой може да те обича и може да иска да те прегърне, но след като те е прегърнал, той ще остави по тебе всички лекета от своята любов. Ти после не можеш да се освободиш от лекетата на неговата любов. Не че любовта е лоша. Какво подразбирате вие под думите "прегръдки", "прегръщания"? По Божественому позволява се да прегърнеш само мъртвия и като го прегърнеш, той трябва да оживее. Живия няма да прегръщаш, а мъртвия ще го прегърнеш, ще го стиснеш и той да оживее. И като оживее, ще го пуснеш. И ти ще се радваш, че си дал нещо от себе си, живот си дал. Прегръщането трябва да носи живот. Когато Бог ни прегърне, Той ни дава нещо от себе си. А пък ние искаме да прегръщаме, без да даваме нещо от себе си. Да не се заблуждавате. Как вие го разбирате този въпрос или как аз го разбирам, не е важно, но важно е действително как е. Прегръдката от Божествено гледище трябва да внесе живот. Внесе ли, тя е Божествена, Не внесе ли живот, тя е една обикновена прегръдка. Могат да си я имат хората, но на нея не може да се разчита. Аз ви казвам това, но то не бива да става спънка за вас.

Две правила,
УС - София, 17.12.1933г.