Един 70 годишен старец разправял една своя опитност. Някога, в младините си, той видял една млада, красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечатал погледа и усмивката й в себе си, и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал, всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги. Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата, това е израз на живота. Дядото се чудил, каква била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл. На пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край. И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който видял красивата мома, цял живот се измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си, или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави. Той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя ръководно начало в техния живот. Тази идея дава израз, насока на човешкия живот. Тази идея представя река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.