Днес хората са изгубили доверие един на друг, вследствие на което се въздържат да си помагат. Те са изопачили своя живот, изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. Срещате един човек и казвате, че не ви харесва. Защо не ви харесва? Защото мигал лошо. Този човек е изгубил онзи правилен ритъм, по който отваря и затваря очите си. Да мига човек правилно това не значи, бързо да отваря и затваря очите си. Най-късият период в природата наричаме миг. С този миг, с тази мярка, ние определяме нещата, като им даваме съответна стойност. Мигането, мигът е такт, музикална мярка в живота. Ако мисълта на човека е права и мигането му ще бъде правилно, ритмично. Ако мисълта му не е права и мигането няма да бъде правилно. Когато чувствата и постъпките на човека не са прави и мигането не е правилно. Следователно, когато мислите, чувствата и постъпките на човека са прави и мигането е правилно. Като погледнете очите на този човек, приятно ви е да гледате: от очите му излиза мека, приятна светлина. Не само в мигането, но и в отварянето и затварянето на устата, във всички движения трябва да има известна правилност. Изобщо, правилността в движенията е в зависимост от правата мисъл.