Какъв хляб предпочитате: печен на фурна или на слънце? Ако питате мене, аз предпочитам хляб, печен на слънце, отколкото на фурна. И слънцето пече своя хляб – житото, като го прави на малки самунчета – зрънца. Човекът, като се мисли по-умен от слънцето, прави големи хлябове и ги пече на фурна. Каква е разликата между хляба на слънцето и хляба на човека, не се знае. Слънцето пече дълго време своя хляб – житото, а човек пече хляба си за един–два часа. Малък е хлябът на слънцето, но хранителен. Колко плаща житото за опичането си? – Наистина, плаща ли житото за опичането си? – Плаща, разбира се. В това отношение слънцето е взискателно и строго. Трябва да му се плаща! То е точно, както в плащанията на своите дългове, така и във взимането. Колко дължи житото на слънцето? Направете изчисление, сами да си отговорите. Един хляб се пече за 5 лева. В един килограм жито има около 16,000 зрънца. Значи, ако за опичането на едно зрънце се плаща по 5 лева, колко ще се плати за един килограм жито? Като умножите 16,000x5 – 80,000 лева. Обаче слънцето не взима по 5 лева за един хляб, а по един лев. Значи половин килограм брашно е образувано от 8,000 житни зрънца. За опичането на едно зрънце слънцето взима един лев. Следователно за опичането на хляб, направен от половин килограм брашно, слънцето взима 8,000 лева. Кой досега е платил 8,000 лева за един хляб? Ако разгледаме този въпрос по буква, ние ще отидем далеч в разсъжденията си. Искам да ви наведа само на мисълта, да знаете колко скъпо струва един хляб. Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите ви са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете. Знаете ли какво се иска от човека, за да си приготви един хляб като вашия? – Той трябва да бъде съвършено здрав; само на такъв човек се позволява да мели житото, да меси хляба и да го пече. Ето защо, за предпочитане е да се яде сурово жито, отколкото да ядете приготвен хляб от какъв и да е фурнаджия. Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.