Истински духовен човек е този, който разполага с голяма интелигентност и култура, вътрешна и външна; той предвижда неща, които ще се сбъднат най-малко след 20–30 години.

Често слушам някой да говори за себе си, че е духовен човек. – Кое му дава право да мисли, че е духовен? – Защото не водел светски живот, чел няколко пъти Библията, занимавал се с духовни въпроси и т.н. Това са упражнения, но още не е никаква духовност. Истински духовен човек е този, който разполага с голяма интелигентност и култура, вътрешна и външна; той предвижда неща, които ще се сбъднат най-малко след 20–30 години. Няма събитие в живота, което може да го изненада. Ако е търговец, той предвижда колко стока му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трябва. Неговият актив и пасив винаги се уравновесяват. Той не разчита на вероятности, на щастие, но винаги уповава на онзи велик вътрешен закон, който работи в Битието. Който не се ръководи от този разумен закон, той казва: „Човек е слаб, не може да не греши, но понеже Бог е милостив, ще му прости“. – Не, Божията милост няма никакво отношение към греховете на хората. Божията милост е последният пункт, на който човек може да се опре. Като греши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Бог не прилагаше милостта си по отношение на хората, те щяха да бъдат пълни инвалиди, а така само се контузват, натъртват тук-там и продължават да учат. Милосърдието насърчава човека, дава му възможност да изправи грешките си. Няма грешка в живота на човека, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможност на човека да изправи грешките си и да върви напред, да постигне своите добри желания.

Какво са разбрали,
ООК - София, 10.10.1928г.