Щом Бог е Любов и ние живеем и се движим в Него, щом Бог е светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на съдбата? Това е абсолютно невъзможно!

Когато се казва, че не трябва да се свързвате със света, това подразбира, че не трябва да се прави връзка между богати и бедни. Разбирайте мисълта ми право. Преди всичко, в отношенията на богати и бедни трябва да се създаде не външна,„привидна“ връзка, но трябва да се създаде истинска вътрешна връзка, те да се считат равни помежду си, като души, излезли от Бога. Че богатите имали пари, а бедните нямали пари, това е друг въпрос. Парите не могат и не трябва да определят отношенията на хората. Ако богатите и бедните са свързани помежду си чрез любовта, това вече е достатъчно, те ще разрешат въпроса. Богатият, като има пари, той всякога ще може да нагости бедния; бедният, от своя страна, не трябва да изисква от богатия повече, отколкото му е необходимо. Щом богатият нагости бедния, това е достатъчно. Бедният не трябва да пита: Ами за утре? Любовта не мисли за утрешния ден. Днешният ден е в закона на любовта, утрешният ден е извън любовта. Това, което сега преживяваме, то е в закона на любовта. В Писанието е казано: „Ние живеем и се движим в Бога“. Тогава аз поставям на разглеждане следния въпрос: щом Бог е Любов и ние живеем и се движим в Него, щом Бог е светлина и Истина, как е възможно тогава Той да ни остави на произвола на съдбата? Това е абсолютно невъзможно!

Благо и леко,
НБ - София, 29.5.1927г.