Който разбира гнева, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нещо: реже дърва, пише, чете, свири на някакъв инструмент и т.н.

Всички хора се стремят към живота, но не знаят, как трябва да живеят. Изкуство е да знае човек да живее. Да живее човек правилно, това значи, да има предвид двата принципа на добро и на зло, и да се съобразява с тях. Някои хора казват, че зло не съществува в света. Други пък казват, че добро не съществува. Наистина, за умрелите хора на земята няма нито добро, нито зло. За живите хора, обаче, съществува и добро, и зло. Разликата между човешкия и ангелския живот се заключава в това, че в човешкия живот злото е отвътре, а в ангелския - отвън. Понеже злото е вътре в човека, той има да се бори с враг, който е завладял половината от неговия свят. Мъчно се пъди този враг. Някой човек още със ставането си от сън се чувства неразположен и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излее гнева си. Той се озърта натук-натам, дано намери някаква причина да се кара, да се отпуши по някакъв начин. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трябва. Щом започне да вика, да се кара, той се освобождава от гнева си, т.е. отпушва се. Не е лошо нещо гневът, но човек трябва да знае, защо гневът иде, и защо си отива. Когато подсъдимият отива при съдията, последният иска да знае, защо е дошъл. Когато някой ученик отива при един учител, последният се интересува, какво иска ученикът от него. Като разбере защо го търси, учителят иска да знае, какви са способностите на ученика. Дойдем ли до гневенето на хората, ние виждаме нещо изопачено в тях. Гневът е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, как да използва тази енергия, той хвърля този или онзи предмет, става, сяда, разхожда се в стаята, вика, сърди се на този, на онзи, докато се отпуши. Щом изразходи тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоен израз. След това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнева, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нещо: реже дърва, пише, чете, свири на някакъв инструмент и т.н. Ще кажете, че човек е грешен, не може да не се гневи. Ако грешният само се гневи, както и да е, но какво ще кажете, когато праведният се гневи? Казано е в Писанието: „Гневете се, но не съгрешавайте“. Значи, човек може да се гневи, без да греши. - Нужен ли е гневът в природата? - Без гняв не може. Гневът е огън. Да се гневиш, това значи, да кладеш огън. Има същества, които много се гневят. За тях се казва, че огънят им гори цял ден. На химически език, гневът се превежда със силната афинита или силното стремление на елементите да се съединяват едни с други, вследствие на което между тях се образува голяма топлина, голям огън. Произходът на гнева не е Божествен, но въпреки това той съществува в природата. Това не значи, че гневът трябва да се премахне. Като природна сила, гневът трябва да се впрегне на работа, но не да се премахне.

Двете съзнания,
ООК - София, 6.2.1929г.