Ако някой от вас стане чиновник и през целия си живот пише само протоколи в някое съдилище или станете учители и заучавате само онези педагогически методи или ги преповтаряте, преповтаряте, това не носи радост в живота, но новото, което можете да внесете между обикновените работи в живота. Много работи обикновени ще имате. Между обикновените работи ще внесете Божественото, и то как? Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота.
Между обикновените работи ще внесете Божественото.
Етикети:
Безкористие,
Божественото,
Бъдещето,
Време,
Добро,
Израстване,
Малките неща,
Мисли,
Новото,
Планината,
Работа,
Радост,
Растения,
Условия,
Учене,
Характер