В природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората.

Който иска да бъде учен, трябва да върши работите си добре; ходът на неговите мисли да бъде в съгласие с тези на живата природа или с Божествените мисли. Истинският учен, музикант или художник върви в съгласие със законите на разумната природа. Ученият се отличава от обикновените учени по своята мисъл, музикантът – по своя тон, художникът – по своя замах. Мисълта на истинския учен, тонът на истинския музикант и четката или замахът на истинския художник се отличават от проявите на обикновените хора. Те служат като мярка на нещата и коригират неправилностите в живота. Всяко нещо в тях е естествено, защото те имат ясна представа за себе си и за окръжаващите. Те не се самозаблуждават, но и другите не заблуждават. От сън да ги събудите и да ги питате за часа, ще ви кажат точно, едва ли ще има разлика от 2–3 минути. Каквото знаят, точно го знаят. Който може да определя точно времето, и като музикант ще бъде точен, ще има верен, сигурен такт. И без тази точност хората свирят, но им липсва нещо. Много моми и момци играят на хорото, но като свършат играта, някои се оплакват, че краката ги болят, а други нищо не са усетили. Последните са истинските играчи. За да се умори човек, това зависи и от музикантите, които свирят на хорото. Някои свирят така, че играчите се уморяват. Други музиканти не само не причиняват никаква умора, но и болните вдигат от легло. Какво показва това? – Че в природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората. Музикантът го предава чрез свиренето; художникът – чрез четката; ученият – чрез мисълта; любещият – чрез сърцето си. Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се подчиняват на този ритъм в природата, той може да предаде своя основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките си и на другите хора. Няма ли този ритъм, никакъв тон не може да предаде. И тогава, ако е учен, ще говори на хората, но те няма да го разбират; ако е музикант, ще им свири, без да ги въодушевява.

Правилно дъвчене,
МОК - София, 25.5.1928г.