Днес хората не виждат Бог, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание. Например, навън е студено, бурно време, вътре - също студ, мрак, лишения, но вие се чувствувате разположен, доволен и щастлив. - Защо? - Влезли сте в света, който е вън от времето и пространството. Този свят няма никакво отношение към физическия. Ние наричаме този свят "свят на чистата мисъл", или непроявен свят. Физическият свят пък представя проявения свят. За да мине от проявения в непроявения свят, човек трябва да бъде смел, без никакъв страх. Какво прави човек, когато минава през някаква опасност? Той затваря очите си - страх го е да гледа. Когато минава от едно състояние в друго, човек трябва да бъде с отворени очи, от нищо да не се страхува. Само така страхът ще го напусне. Където влезе животът, страхът отстъпва. Когато противоречията изчезнат, страхът отстъпва мястото си на любовта. Щом си отиде любовта, страхът заема мястото й. Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. Всъщност те имат голям вътрешен страх. Страхът е общ за всички хора, за всички живи същества. Няма човек в света, който да не изпитва страх: апашът краде, но страх го е; учителят преподава, но се страхува да не направи някаква грешка. Малко или много, всички хора се страхуват. Когато някой казва, че не е страхлив, това значи, че е разумен. И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място. Следователно, когато доброто вземе надмощие в човека, страхът отстъпва. На мястото на страха идва любовта. Където е любовта, там е животът. Където е животът, там се проявяват интелигентността, благородството, знанието и т.н. Стремете се към живота, за да придобиете всичко, което душата ви желае.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя,
МОК - София, 28.3.1930г.
