Ако пишете нещо - поезия, проза или музикална творба, в първо време вие сте доволни от себе си. Колкото повече се отдалечавате от работата си, недоволството ви расте. Вие четете няколко пъти написаното от вас, но сам се произнасяте, че сте зелен още. Може да не сте зелен, но не сте се изказали, както трябва. Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: "В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана." На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя,
МОК - София, 28.3.1930г.
