Където Бог присъства, всичко се превръща в добро: страданието се превръща в радост, нещастието – в щастие, сиромашията – в богатство, грозотата – в красота.

Бог се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията им, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пътя си. Той знае, че те са дошли на земята да се учат. Един ден ще научат уроците си и ще се освободят от всички заблуждения. Бог среща една млада мома и вижда, че тя мечтае за някакъв красив момък, от високо произхождение, с когото мисли да бъде щастлива. Бог знае доколко ще се сбъднат мечтите ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: „Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкът не я е направил щастлива, тогава аз ще я посетя, ще се разговоря с нея и ще я науча как трябва да живее“. Значи Бог посещава нещастните, разочарованите, страдащите, бедните. Като срещне някоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Бог се спира пред нея. Веднага грозотата ѝ изчезва. След това хората започват да се интересуват от момата. Където Бог присъства, всичко се превръща в добро: страданието се превръща в радост, нещастието – в щастие, сиромашията – в богатство, грозотата – в красота. Дойде ли до вратите на богатите, на учените, на щастливите, Бог ги подминава. От време навреме само Той изпраща някой човек да ги похвали, да поговори за тяхната ученост, за тяхното богатство. Те са доволни, че срещат хора, които ги ценят. Ето защо и едните, и другите са доволни: сиромасите и страдащите – от посещението на Бога, а богатите и щастливите – от близките им, които ги ценят и уважават. Казано е в Писанието, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За да се ползва от благодатта на Господа, човек трябва да има готовността на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи грешките си и когото е огорчил, с когото е имал някакво недоразумение, да го изправи.

Тя иде / Любовта иде,
СБ - София, 25.8.1941г.