Ако само нахраниш човека и го оставиш на произвола на съдбата, по-добре не го нахранвай.

Ако е въпрос да раздадеш богатството си с цел да се устройват училища, да се извадят бедните хора от лошите условия на живота, да им се дадат хигиенични жилища, да се погрижат за развитието на ума и на сърцето им, това раздаване има смисъл. Обаче, ако се грижат само за телата на бедните и пак ги оставят при лоши условия за техния ум и за тяхното сърце, това раздаване не е на място. По-добре е в такъв случай да оставиш бедния да си живее в своята стара хижа, отколкото да го поставиш в хубава къща, без да се погрижиш за неговия ум и за неговото сърце. Преди всичко, ти трябва да го възлюбиш! Ако само нахраниш човека и го оставиш на произвола на съдбата, по-добре не го нахранвай. Да направиш физическо добро, значи да дадеш на човека само половин кило хляб, и след това да го изоставиш. Това е първото добро. Второто добро, до което хората са дошли е, като нахранят човека, да му дадат легло за нощуване, и на другия ден да кажат:Ти скоро ли ще за-минаваш? Това е духовното добро. Божественото добро пък седи в следното, след като си нахранил човека, след като си му дал легло за нощуване, на другия ден да му кажеш: Тук има едно училище; ще се запишеш в него да учиш! Ще живееш по Бога и ще се молиш. И тъй, ако кажеш, че си дал никому половин кило хляб, значи, ти си достигнал до физическото добро. Ако кажеш, че си го нахранил и си му дал легло за нощуване, това е духовното добро. И най-после, ако си го пратил на училище, това е Божественото добро.

Денят Господен,
НБ - София, 11.9.1927г.