Пожелае ли човек да се успокои, той навлиза в областта на смъртта.

Съвременните хора имат стари схващания за живота, а старите схващания, старите разбирания не допринасят никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширение в човешкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото в света, е процес, който не може да се задържи на едно място. Тръгнеш ли в посоката, в която Божественото се движи, ти ще се въртиш в кръг, в спирала, по права линия, ще падаш и ще ставаш, но нищо не е в състояние да те спре. Ако си в трен, ти видимо ще седиш на едно място, но тренът се движи. Ако тренът спре на някоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нещо представя Божественото - вечно движение. Това вечно движение дава насока на живота. Щом престане това движение, т.е. щом насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричат смърт. Пожелае ли човек да се успокои, той навлиза в областта на смъртта. Всяко движение, което определя насоката на живота, е служене. Щом стане от сън и започне да се движи, човек взима известна насока в своя живот. Всяка насока на живота има своя специфична форма. Различните насоки на живота могат да се представят във вид на лъчи на изгряващото слънце. Тия лъчи показват дългия път, който животът е изминал. Тия лъчи са съществували преди лъчите на светлината.

Насока на живота,
ООК - София, 28.11.1928г.