Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.

Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили. И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си.

Разумни методи,
ООК - София, 25.9.1929г.