Човек е онзи, който, като стане сутрин, отправя очите си към Бога и започва да разсъждава, защо е направено небето, защо грее слънцето, защо са създадени звездите и т.н.

Дотогава, докато ние мислим, че ще умрем, че всичко с нас ще се свърши, и не се проникнем от онази вътрешна, непоколебима вяра към Бога, ние не можем да разрешим никакви въпроси в света. Дотогава, докато мислим само за себе си, ние не се отличаваме по нищо от животните. Няма животно в света, което да не мисли за себе си. И най-малкото животно, което едва можем да наблюдаваме под микроскоп, се движи така съсредоточено и търси храната си, както и ние. Ако ние се грижим за себе си, и най-малкото животно се грижи за себе си. Ако ние се грижим за своя дом или за своя народ, и най-малките същества се грижат за това нещо. Я идете в едно свинско стадо и се опитайте само да вземете едно от малките прасенца, да видите как ще се обяви цялото стадо срещу вас! И горко на този, който се опита да хване едно от тези малки прасенца! Някой казва: „Ние трябва да защищаваме народа си“. Хубаво, но това още не е задачата на истинския човек. Човек е онзи, който, като стане сутрин, отправя очите си към Бога и започва да разсъждава, защо е направено небето, защо грее слънцето, защо са създадени звездите и т.н. За това нещо една свиня не може да разсъждава никога. Щом една свиня се намери под някоя круша и изяде един от плодовете ѝ, тя започва да рови в земята и мисли, че от земята излиза всичко. И ние, съвременните хора, след като приемем всички блага, които Господ ни е дал, казваме: „Всичко излиза от земята и пак в земята ще се върне“. Не, благата не излизат от земята. Земята е само една съкровищница на Божиите блага.

Правосъдие,
СБ - София, 28.8.1926г.