Не мислете за утрешния ден. Защо човек не трябва да мисли за утрешния ден? – Защото само днешният ден е наш. Утрешният ден принадлежи на същества, високо напреднали. Утрешният ден е зает вече, защото празни пространства в природата не съществуват. Утрешният ден, който за нас е бъдеще, е зает от същества, които живеят в този ден като в настояще. Нашият днешен ден, нашето настояще е бъдеще за същества, които идат след нас. Щом е така, ние няма защо да мислим за утрешния ден. За утрешния ден нека мислят онези същества, които работят в този ден. Ние, които работим за днешния ден, каквото спечелим, ще го оставим на онези, които идат след нас. Те ще се ползват от нашите придобивки, а ние – от придобивките на онези, които живеят в утрешния ден. Следователно онези, които са над нас, работят за нас. Ние работим за ония, които идат след нас. Те пък работят за същества, които идат след тях и т. н. Това значи да възложи човек товара си на Бога, да уповава на Него.