Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.

Когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и архангелите по това, че никога не пътуват. Те стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята те не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, те сами се ограничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измени. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ни глас, ни услишание". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че те не са обработили, т.е. не са използвали първото благословение, което са получили. Днес се проповядва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача без никакво отлагане. Щом реши задачата си, човек ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.

Да ида да го събудя,
НБ - София, 8.12.1929г.