Която деятелност се усилва, другите пък обедняват; обедняването – значи стават пасивни. Която деятелност се усилва, тя добива мъжки характер, а всички други добиват женски характер, стават отрицателни. За да държиш едно пасивно положение, непременно ти трябва да дадеш нещо от себе си. За пример казват, човек трябва да се примири със съдбата си. Най-първо ти искаш да се самозащитаваш. Какво положение трябва да вземеш тогава щом се примириш със съдбата си? (пасивно). Добре. Ако един ученик следва в един университет и го скъса учителят му, трябва ли той да се примири с това? (Не). Тъй, ако го скъса два пъти, пак не трябва да се примири, ако го скъса три пъти също, той трябва да обиколи целия свят и да издържи изпита си, ако иска да бъде учен човек. Пък ако иска да заглъхне, нека прекъсне. Сега по какво се отличават способните от неспособните ученици? Ето по какво. Способният ученик целия свят ще заобиколи, но той ще издържи изпита си. И двайсет пъти да го скъсат той ще свърши университета. А неспособният, само веднъж като го скъсат, той ще капитулира, няма да свърши, ще каже: Съдбата ми е такава. Това, онова, оправия няма и ще остави работата си. Питам сега, какъв е характерът на двамата, на онзи, който двайсет пъти са го късали и пак е издържал изпита си, и този, който веднъж като са го скъсали, вече не повтаря изпита?