Има нещо у човека, което му говори. Бог всякога застава в известни свещени моменти и ни говори: „Не постъпваш добре.“ И тогава ти си кажеш в себе си: „Не постъпваш както трябва.“ Не сте ли чували този вътрешен глас. Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“ Вие търсите Бога някъде отвън. Ти мислиш, че си богат, силен, че можеш да постъпваш с хората както искаш, но утре ще станеш слаб, ще изгубиш богатството си и ще се намериш в същите нужди, в каквито се намират и другите хора, с които си постъпвал несправедливо. Пак нещо ти говори: „Не постъпваш справедливо, самоотречи се.“ Ти не обичаш някого, но нещо ти казва: „Иди да се примириш с този човек.“ Сега ние отказваме на онова свещеното у нас, което ни говори, и казваме: „Не съм ли прав най-после? Другояче аз не мога. За да спася своя живот, аз трябва да го убия.“
Вие искате да ви проговори Бог, но той вътре във вас ви казва: „Не постъпваш право.“
Етикети:
Бог,
Богатство,
Вътрешния глас,
Мир,
Несправедливост,
ОКД,
Погрешки,
Постъпки,
Святост,
Сила,
Слабост,
Справедливост