Ако стражарят бие хората без любов, един ден тези удари ще се върнат върху жена му, върху децата му, както и върху самия него.

Истински държавник е този, който знае, как да се отнася със своите граждани; ако ги бие, или наказва, да прави това по всички правила на Любовта. И в боя се крие нещо добро, но човек трябва да знае, как да бие. В такъв бой има музика и изкуство. Ако стражарят бие хората без любов, един ден тези удари ще се върнат върху жена му, върху децата му, както и върху самия него. Ще кажете: Стражарят не бие хората по собствено желание, така му заповядват. Това е така, но когато стражарят изпълнява своята длъжност, той трябва да се допита до своя вътрешен глас, да изпълни ли тази заповед буквално, или да намери някакъв друг начин, по който да я приложи. Вътрешният глас в него ще му каже, да удари ли някой човек, и ако трябва да го удари, колко удара са нужни. Ако му заповяда началството да удари 25 тояги, вътрешният му глас може да каже, че за този човек са достатъчни само две тояги. Нека той послуша своя вътрешен глас, чрез който именно Бог, му говори. Двата удара ще донесат благословение, както на провинилия се, така и на самия стражар. Трябва ли след всичко това този стражар да се безпокои, че не е изпълнил заповедта, както трябва? Представете си, че някой човек тръгне от град на град да проповядва Словото Божие, но хванат го някъде стражари и го заведат в участъка. Приставът издава заповед да набият този проповедник добре и тогава да го пуснат. Обаче, един от стражарите в участъка разбира положението на този човек и му казва: Няма какво да те бия, върви си, свободен си! Приставът не знае, какво ще прави стражарят, но в този момент съзнанието му се пробужда, и той извиква стражаря и му казва: Пусни онзи човек там! Нищо опасно няма в неговата работа.

Няма тайно,
НБ - София, 13.3.1927г.