Когато страдате от каква и да е болест, Бог е там, в болестта. Като Го познаете, болестта си отива. Не можете ли да Го познаете, болестта си остава при вас.

Сега се проповядва учение, че Бог е само на небето. Право е това. Толкова са знаели хората на времето си, толкова са могли да кажат. А пък аз казвам: Когато страдате от каква и да е болест, Бог е там, в болестта. Като Го познаете, болестта си отива. Не можете ли да Го познаете, болестта си остава при вас. Като започнеш да се молиш, и болестта се моли с тебе заедно и си отива. Като не се молиш, болестта остава да те мъчи. Тя те пита: „Познаваш ли Господа?“ – „Не Го познавам.“ Щом не Го познаваш, тя ти тури един нож. Тя пак те пита: „Познаваш ли Господа?“ – „Не Го познавам.“ Щомне Го познаваш, тя ти тури още един нож. Така увеличава ножовете един след друг, докато най-после кажеш, че Го познаваш. Щом кажеш, че познаваш Бога, ножовете един след друг излизат и ти оздравяваш. Болестта сама вади ножовете и ти туря церове. Като дойде Господ, пита: „Защо този човек е толкова надупчен?“ Болестта казва: „Ти нищо не казвай на Господа, но благодари на мене, че те върнах в правия път.“

Познаване на великото,
НБ - София, 7.1.1940г.