Ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.

Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. Той трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек, в света, не действа самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче, първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: Нали, нито едно от двете съзнания, не е мое? Не е ли безразлично тогава, кое от двете ще послушам? Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека, да се съедини с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека, да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. Когато Христос запита бесния, как се казва, той му отговори: „Името ми е легион".

Даде плод,
НБ - София, 3.3.1929г.