Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме.

Христос казва: „Аз дойдох." Това е едно специфично твърдение. „Аз дойдох" - това подразбира: дойдох за онези разумни хора, за онези, които са готови да разбират тази положителна наука, да разбират това учение. Защото Христос е донесъл едно учение, една наука, една религия на земята - как човек трябва да живее и какви трябва да бъдат отношенията му към животните, към природата и към Бога - това е едно специфично учение. Ние говорим за отношения към Бога - към едно Същество тъй далечно от нас, Което случайно някой път долавяме. Това Същество, Което се занимава с целия свят, няма възможност някой път да се спре, за дълго време да се занимава с един човек. Представете си, че едновременно два милиона хора отправят своята молитва към Бога - как ще си представите това положение? При това и всички други същества в това време отправят своите молитви към Бога. Питам: Бог може ли за дълго време да се спре да мисли само за вас? Ти си едно важно лице от София и си мислиш, че Господ ще се спре само с теб да се занимава. И някой път Го критикуваш как не се занимава само с тебе, как не ти обърне нужното внимание. И тогава Това Същество ще те запита: „Защо искаш да се занимавам само с тебе, а не се занимаваш с това, което Аз съм направил? Защо не се заемеш да изучиш Моите закони?" Следователно Това разумно Същество има хиляди и милиони помощници. Значи съзнанието на Бога прониква през всички същества. Значи цялото съзнание минава през това битие и докато са открити рамките на това битие, то гледа само как да се помогне на това същество, по кой начин именно. Сега - истината. Ти се нуждаеш от храна. Дали някой възрастен, или някое дете ще ти донесе тази храна, безразлично ти е. Стига това, от което имаш нужда в дадения случай, да ти се достави. Но има едно специфично вярване. Ние искаме да знаем дали Това Същество, Което ни е създало, мисли за нас. Естествено, Туй Същество е вложило в тебе част от Своя живот. И щом е така, Това Същество не може да не се интересува от това, което имаме. И ако у нас не функционира Божественият живот, тогава отношенията ни към Това Същество ще бъдат други. Когато ние влизаме като част от една система, ние имаме отношения към нея. Земята например има отношения към слънцето, има отношения и към всички други планети. А човекът, който влиза в една слънчева система, той има вече отношения към нея и той трябва да знае де се намира този център.

Крадецът и пастирят / Да имат живот,
НБ - София, 1.9.1929г.