Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално.

Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае, запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. Когато някой иска да разбере, дали молитвите му отиват до Бога, нека се помоли за някой болен. Ако болният оздравее, молитвата му е приета; ако не оздравее, молитвата му не е приета. Така може да се провери богатството, учеността, силата на човека. Пратете богатия човек при някой скърбен и вижте, какво влияние ще окаже богатството му върху скръбта на този човек. Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити.

Стотникът,
НБ, ООК, СБ, РБ - София, 8.9.1929г.